Истината за това защо спрях да ти пиша

Може би си мислиш, че не ми е интересно или че вече ми е все тая. Може би е било щастлива случайност. Може би съм срещнала друг. Но истината е, че изобщо не съм равнодушна към теб. Искам теб и само теб.

Всъщност, отказвах много дълго на много хора, защото мислех, че ти чувстваш същото към мен. Може би това е било в моята глава, но си мислех, че не мога да пренебрегна това, което чувствам.

Докато не ми се наложи да го направя

Мислех си, че ако ти дам време, ще дойдеш при мен. Но после осъзнах, че това е все едно да чакаш влак, който го няма в разписанието. Чаках онзи, когото даже го нямаше на хоризонта. Физически може и да си бил до мен, но емоционално ме държеше на една ръка разстояние.

КОГАТО СЕ ГЛЕДАХМЕ ЕДИН ДРУГ, МИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ ИСКАШ ДА СЪМ НЯКОЯ ДРУГА

Винаги съм била толкова щастлива да бъда с теб, но ти ме караше да се чувствам сякаш ти е неудобно с мен. И изведнъж започнах да се смущавам и съмнявам в това, коя съм аз и какво правя. Страхувах се ужасно да не направя нещо не както трябва. И се страхувах да не те изгубя, но после разбрах, че ти даже не си бил мой, че да те загубя.

Не можех да продължа да отдавам емоциите си, когато ти не можеш да отговориш с взаимност. Продължих да мисля достатъчно добра ли съм за теб и какво още мога да направя.

Истината е, че никога не ми е било все едно. Просто се уморих да се тревожа прекалено много за теб и за нашите отношения.

Уморих се така силно да се старая

И так вече от няколко дни не чу нищо от мен, а после и от седмица. Не знам дали забеляза въобще липсата ми.

Истината е, че не исках да ти досадя. Да позвъня и да не чуя отговор. Да поглеждам телефона си и да чакам, че ще пишеш пръв.

Нещо в теб е промени. И може би е в това как ме гледаше.

Може би с теб се е случило нещо.

А може би просто си станал равнодушен.

НО ИСТИНАТА Е, ЧЕ СЕ СТРАХУВАМ ДА ОТДАМ СЪРЦЕТО СИ, ЗАЩОТО ТАКА И НЕ БЕШЕ УБЕДЕН В СВОЕТО

Стараех се много, но дори най-добрите не могат да правят това за някого, който не е уверен в чувствата си. Ти беше ту хладен, ту горещ. Твоята неувереност ме изтощи, защото аз бях толкова уверена в теб, че дори не се съмнявах в това, което чувствам.

Болно ми е, липсваш ми, но зная, че ще бъде още по-болезнено да продължавам да търся вниманието и времето ти. Така че просто чака, че и аз ще ти залипсвам. Че и ти ще почустваш нещо.

Знам, че да те обичат е нещо хубаво за самочувствието. Но когато тези чувства не са взаимни, това е усещане за пълно поражение, буквално се стараеш на максимум, а това все не е достатъчно.

Повече не мога през цялото време първа да казвам “Здравей”, страхувайки се, че изведнъж ще кажеш “Сбогом завинаги”. Така че те изпреварих. Беше ми тежко просто да стана и да си тръгна. Не исках да устройвам сцени, затова просто нищо не казах. Но ми беше мъчно да си тръгна от този, който значи толкова за мен.

Просто знай: надявам се, че ще намериш това, което търсиш.

Източник: www.webmiastoto.com

Facebook Comments
loading...

Вашият коментар