Биткойн, етериум и останалите криптовалути, които са обединявани от блокчейн технологията, предизвикват нестихващ интерес, но и не спират да възбуждат спорове дали са бъдещето на разплащанията, или просто поредният технологичен балон. Засега е ясно само, че силните колебания в цената ще продължат да ги съпътстват. През последната една година цената на биткойн се покачи от 600 до почти 5000, спадна до 3200, за да се качи отново до 4400 долара. Междувременно в същия период изгря звездата на новата криптовалута етериум, която дава още повече възможности от оригиналната такава, а нейната стойност вече е близо 300 долара.

Синьото или червеното хапче

Има два начина да се навлезе на този пазар – директна покупка на криптовалута или добиването й чрез блокчейн технологията. Последната е регистърът и инфраструктурата, в които става създаването и трансферирането на виртуалната валута. Реално това е децентрализирана мрежа с много участници, които чрез собствените си компютри извършват трансфер и верификация на транзакциите. Това обаче изисква доста разходи за мощен хардуер и електричество. Последното е причина да започнат да се появяват платформи, които позволяват всеки да си наеме “мина”, от която да копае.

“Интересуващите се от криптовалути най-често се делят на два типа: първите са онези, които вярват в блокчейн технологията и в нейното бъдеще да се използва във всяка една сфера на живота. Другите са онези, които гледат на биткойн като на чисто спекулативна инвестиция, от която могат да изкарат бърза печалба”, коментира Иван Камбуров.

Той е създател на първия в България бизнес ориентиран дейта център Mycoincloud. В него са монтирани изчислителни мощности, с които се “копаят” криптовалути (виж карето). Тези машини може да се “наемат” и да “копаят” виртуални пари за своите клиенти. По информация на “Капитал” подобна услуга обмисля да стартират и друга българска компания – “Нетера”. При тях подходът ще е доста различен. Те предлагат колокация – тоест специално проектиран дейта център с подходящо охлаждане и окабеляване, в който клиентът може да разположи собствени изчислителни мощности.

Какво означава да “копаеш” криптовалута

Криптовалутите и трансферирането им се генерират чрез стотици хиляди хардуерни устройства, които, общо казано, изпълняват низ от сложни задачи, свързани с трансфера на валутата и потвърждаване за валидността им. Колкото по-мощен е компютърът, толкова по-бързо става това. Който първи “реши” задачата, получава нов блок от 25 биткойна например, които се разделят между всички участници в един “миньорски” пул. Сложността на “копаене” се увеличава колкото повече нови единици са “изкопани”, за да не се предизвика инфлация на валутата. Важно е да се отбележи, че системата от “миньорските” устройства също така осигурява извършването на транзакциите между потребителите, които плащат и купуват с криптовалути. Ето защо, освен че взимат “новоизкопани” коини, “миньорите” получават и като доход транзакционните такси от сделките.

Защо българските технологични компании се обръщат към тази услуга? На първо място, огромното поскъпване на биткойн и етериум води до силен интерес към криптовалутите. Второ – разходът за електричеството, с което работят “миньорските” устройства, е основният консуматив за производството на нови криптовалути. Цената му в България е сравнително ниска – под $0.10 на киловатчас, в развитите икономически държави, като Германия например, е около $0.25. Най-ниска в момента е цената на електричеството в Китай – около 6-7 цента, и в САЩ – средно 8-9 цента, поради което най-големите инвестиции за такива изчислителни центрове са там. Третата причина е, че те вярват, че блокчейн технологията има бъдеще и че сега е моментът да се изгради блокчейн дейта център. Получава се win-win ситуация – клиентът получава улеснен достъп до “копаенето” на криптовалути, а компанията се оборудва с физически изчислителни мощности с финансирането на клиента.

По-малки рискове за ползвателя

За да се поддържат изчислителни мощности, които генерират криптовалути, е необходима голяма първоначална инвестиция от порядъка на десетки хиляди долари. Освен това доставката на тези машини става обикновено няколко месеца след поръчката им. Също така се изисква те да работят постоянно, което означава разход за електричество, а също така да се организира охлаждането им, както и да се осигури непрестанен интернет достъп. Освен това е необходима техническа компетентност как да се оптимизира работата на машините. Когато вместо това те се наемат, всичките рискове, че нещо може да се случи с изчислителния хардуер, преминават в доставчика на облачно-миньорската услуга (cloud mining service).

Как са организирани тези услуги? Първоначално се плаща встъпителна инвестиция, с която се наемат машини. Срокът на наема обикновено е 2-годишен, или дотогава, докато “изкопаното” струва повече от разхода за електроенергия. Изискване е клиентът да има собствен биткойн или етериум портфейл, в който да се събират “изкопаните” за него валути. Когато първоначалната инвестиция се избие – което става за първите 6 до 12 месеца – клиентът плаща единствено потребеното електричество и малка такса за обслужване.

Кога ще се избие първоначалната инвестиция

Основните факторите са три – цена на криптовалутата, трудността на “копаене” и цената на електричеството. Всеки доставчик на облачно-миньорска услуга представя ориентировъчен калкулатор за доходността. Към момента силната волатилност в стойността на криптовалутите е сред най-големите минуси. Но дори и цената да се понижи, това не означава директно, че инвестицията е била губеща. При по-ниска цена на криптовалутата много други дейта центрове по света, които работят при по-висока цена на електричеството, ще започнат да работят на загуба. Тоест те ще са принудени да преустановят “копаенето”. По този начин общата изчислителна трудност ще се понижи, тоест онези, които все пак са останали в процеса, ще започнат да произвеждат повече за единица време. По този начин загубите за дейта центровете, които работят при ниска цена на електричеството, се неутрализират в голяма степен.

Как се гарантира сигурността

За да работи това, потребителят трябва да има създаден биткойн портфейл, в който да съхранява “изкопаното”. Това се прави елементарно – например чрез регистрация в едно от десетките мобилни приложения, които са създадени за целта в Apple Store и Google Play. Ако в портфейла ще се държат големи суми обаче, добре е достъпът до него да бъде криптиран. Сред водещите компании, които създават ключове за биткойн портфейли, са Bitcoin Trezor и Ledger, като ключовете са на цена между 120 и 500 лв. Устройствата работят като електронен подпис и в тях реално се извършва авторизацията на всяка една транзакция. Те не позволяват на злонамерени лица да проникнат в портфейла и да източат съдържанието му. Пробивите в биткойн сигурността ставаха, когато бяха използвани слаби места в сигурността на борси, на които са били листнати сделки с биткойн, а не в самия биткойн. Тоест биткойни, които не са листнати на борса, не могат да бъдат откраднати.