Разтърсващата драма на една опечалена свекърва: Душата ми не спира да плаче за непрежалимата ми снаха
Това е история за семейния живот на моя син Сергей и неговата съдба. Трагедията, която се случи с него, засегна всички в семейството ни. Затова моля читателите да се заредят с търпение, за да чуят как плаче душата ми.
Промените в живота на сина ми започнаха в далечната 1996 г. Тогава, въпреки трудностите и кризата, Сергей реши да се жени. Ние, като негови родители, не се намесихме, само го подкрепихме с каквото можем. Избраницата му се казваше Олга и от първия си брак имаше дъщеря на име Галя. Така изведнъж се сдобихме с трудолюбива и грижлива снаха и десетгодишна внучка. Младите решиха да живеят в едностайния апартамент на Олга, а с парите от продажбата на малката си къща, Сергей купи кола. По това време ние имахме голяма ферма и се стараехме да помагаме на младото семейство. Но родителите на Олга видяха, че децата се разбират добре и решиха да им развалят отношенията. И двамата наговаряха дъщеря си, че мъжът й рано или късно ще я напусне, тъй като е много по-млад от нея. За щастие, младите се обичаха и не позволиха на сватовете да им разбият семейството.
Със съпруга ми обичахме Олга като родна дъщеря. Снаха ни беше трудолюбива, чистоплътна и ми помагаше в домакинската работа. Изминаха години. Галя порасна и замина да учи в колеж. Бяха трудни времена, но с общи усилия успяхме да се справим. Поддържахме се взаимно и никой от нас нямаше представа, че тепърва ни предстоят тежки дни. Когато най-накрая Олга забременя, майка й веднага нареди да махне бебето, защото вече имала две внучки и нямала нужда от трета. Олга не я послуша и няколко месеца по-късно, тя ни дари с нашата прекрасна внучка Руслана. Снаха ни имаше по-малка сестра Светла, която беше любимата дъщеря на сватовете. Докато Светла се интересуваше единствено от личния си живот, майка й се занимаваше с образованието на внучката си и по всякакъв начин й помагаше с пари, тъй като Светла не работеше никъде. С една дума, бабата и дядо отгледаха детето. Платиха й образованието, а по-късно й купиха нова кола. До ден днешен Женя все още живее при тях.
Проблемите се появиха, когато Сергей и Олга решиха да започнат малък бизнес – отвориха свой магазин. Ние им помогнахме, но роднините на снаха ми отказаха да я подкрепят. Колкото и да се стараеха младите, парите все не им достигаха и се наложи Сергей да изтегли кредит от банката. Нервите и притесненията оказаха своето влияние върху здравословното състояние на Олга и скоро разбрахме, че снаха ни е болна от рак. Изследвания, химиотерапии, лечение, операции – всичко това помогна за много кратко на нашата снаха. Виждахме колко страда, но никога не я чухме да се оплаква.
Когато я оперираха за втори път, Сергей помоли Светла да се погрижи за сестра си. Тя се съгласи с неохота, но щом чу стоновете на Олга, не можа да издържи и избяга. Една сутрин Олга се обърна към мен, прегърна ме и промълви: „Майчице, ти си моята истинска майка!“. С тези думи снаха ми искаше да се сбогува с мен …. Малко след това пожела да извикам родителите й, но те пристигнаха твърде късно. Цяла нощ Сергей плака до леглото на жена си. А в шест часа сутринта тя отвори очи, усмихна се, въздъхна и като лястовица душата й отлетя през прозореца…
Шест месеца по-късно родителите й поискаха от съда да лиши Сергей от родителските права. Между другото, те никога нямаха пари да купят поне един бонбон на Руслана, но на Женя подаряваха скъпи бижута. Един ден разбрахме, че Галя, най-голямата дъщеря на Олга, е присвоила всички пари от касата в магазина, но си затворихме очите пред непочтената й постъпка. Съдебните дела продължиха шест месеца и за щастие, Сергей си запази попечителството над Руслана.
Тъжно и болно ми е да говоря за това, но разбрахме, че след погребението на снаха ни, Галя се е опитала да флиртува със Сергей в колата. За Бога, та той я отгледа като своя дъщеря и тя го наричаше „татко“! Но Руслана забелязала жалките опити на по-голямата си сестра да прелъсти баща й и почти две години не й проговори. Така се оказа, че едната сестра разби психиката на другата.
Никога няма да забравя също, че родителите на Олга й обърнаха гръб тогава, когато тя най-много имаше нужда от тях. Не се заинтересуваха от здравето на дъщеря си, а се тревожеха за киселите краставички, които държаха в мазето. Боли ме и от факта, че родното семейство на покойната ми снаха не позволиха на сина ми да живее спокойно със собственото си дете. Надявам се, че след като излях душата си пред вас, ще мога да облекча поне малко болката си. Докато съм жива ще пазя ярък спомена за моята непрежалима снаха Олга.
Източник: Лична драма