Тежката клетва на една майка: Ще си стъпя на краката, но бившият ми мъж никога повече няма да види дъщеря ни

Преди няколко месеца, след дългогодишен брак, съпругът ми напусна мен и малката ни дъщеря. Всеки ден се моля на Бог да ми даде сили да приема случващото се, за да мога да оцелея.

Във въпросния период забелязах, че съпругът ми стои дълги часове в интернет. Приятелите му от Фейсбук и Туитър, станаха за него по-близки, отколкото ние, неговото семейство. С времето загуби желание да общува с мен и вече не ме поглеждаше като жена. Една сутрин телефонът иззвъня и мама през сълзи ми съобщи, че снощи татко е починал в съня си. Болката от неочакваната смърт на любимия ми баща беше толкова силна, че внезапно загубих съзнание. Когато дойдох на себе си, помолих мъжа си да ме придружи до дома на родителите ми, но вместо да прояви съчувствие към скръбта ми, той ми заяви, че не му е мястото до мен, защото вече не ме обича. В този жесток и черен ден, освен баща си, загубих и съпруга си. Сега живее с младата си любовница и не се интересува дори от дъщеря ни.

Пред общи приятели е говорил, че обича любовницата си повече от детето си и не би се разделил с нея заради семейството, от което отдавна му е омръзнало. Докато живеехме заедно, се прехранвахме от малък бизнес, който изградихме с труд и лишения, но сега той не ме допуска и до прага на фирмата ни. Отне прехраната ми, приятелите и бизнес партньорите ни. Благодаря на Бог, че ми остави поне детето! От силен стрес зъбите ми започнаха да се клатят, отслабнах и се разболях психически. Наложи се да ме приемат в болница, а през това време той нито от мен се заинтересува, нито от дъщеря ни. Сега съм по-добре, съвземам се бавно с помощта на мама. Кълна се, че аз ще си стъпя на краката, но той никога няма повече да види дъщеря ни!

Източник: Лична драма