Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views :

    Разтърсваща драма: Беше посветила целия живот на сина си, а той я изхвърли като непотребна вещ. Съдбата обаче си знае работата

    /
    617 Views
    img

    Със съпруга ми не знаем що е то майчина любов и ласка. Той е израснал в дом за сираци, а аз загубих майка си, когато бях на 5 години и нямам спомени, свързани с нея. Омъжихме се само месец след като се срещнахме, защото и двамата усещахме, че сме създадени един за друг. Не живеем богато, но сме щастливи, а у дома винаги цари мир и разбирателство. Известно време след сватбата родих момиче, но въпреки това чувството, че в семейството ни липсва нещо, не ни напускаше. Може би ни липсваше мъдростта на по-възрастната жена, майчината любов и грижа. Дъщеря ни порасна бързо и все по-често ни питаше защото другите деца имат баби, а тя не.

    По професия съм медицинска сестра и един ден, съвсем случайно, съдбата ме сблъска с баба Ирина. Ирина Георгиева е невероятен човек, с изключително тежка съдба. Преждевременно овдовяла, възрастната жена беше посветила целия си живот на единствения си син. Налагало й се да работи на две места, да се лишава от сън, за да може да отгледа и възпита детето си достойно. И сега, на стари години, за благодарност, синът й я беше изритал от собствената й къща. Старата жена нямала друг избор, освен да потърси покрив в старчески дом. Със съпруга ми се привързахме бързо към тази честна и мила старица и решихме да я поканим да живее у дома. Дъщеря ни също хареса баба Ирина и я прие с отворени обятия.

    От този ден семейството ми се увеличи с още един член. Възрастната жена се оказа страхотна готвачка, приготвяше ни вкусна храна, вкусът на която се оказа невероятен. Изпитвах силно неудобство, че на тези години старицата се грижи за нас, но тя твърдеше, че това й доставя удоволствие. Така дните ни минаваха в мир и хармония. Един ден съпругът ми купи лотариен билет и го подари на баба Ирина. Няма да повярвате, но билетът се оказа печеливш и ние получихме чисто нова кола. Скоро пристигнаха и журналистите и заснеха репортаж за възрастната жена, в който тя сподели историята на живота си. След като репортажът беше излъчен, отвсякъде ни заливаха писма на трогнати зрители, а някои изпращаха лакомства, подаръци, сувенири, храна, пари.

    Цялото това внимание не остана незабелязано от сина й и много скоро той се появи в дома ни. Младият мъж твърдеше, че колата му принадлежи, защото била спечелена от майка му. Не вярвах на ушите си: не стига, че беше изхвърлил възрастната жена на улицата, а и сега имаше претенции. Докато се чудех какво да му отговаря, баба Ирина хвана сина си за ръката, погледна го в очите и му каза: „Цял живот се трепах заради теб, а на стари години ти ме захвърли като ненужна вещ. Слава Богу, съдбата се смили над мен и ме надари с истинско семейство. Върви си и не се връщай повече. Ти не си ме вече син!“.

    Източник: Лична драма

    Leave a Comment

    This div height required for enabling the sticky sidebar