Българи в чужбина се обединяват под една кауза, да помогнат на Боби! СПОДЕЛЯЙТЕ

Ако искате да направим нещо добро сега е момента. От всички нас зависи. Така, че който може да дари, ако няма възможнот да сподели!

Ето какво писмо получихме от една разтревожена майка:

„Моят син се роди в 8 месец, едва 2кг и 43см. Всички лекари казваха, че няма да оцелее, но малкият ни божи дар се пребори!

Нарекоха го чудото!
Тогава реших, че името Божидар най би му подхождало. Божият дар е длъжен да се справя с всички трудности и да защити името си.

За съжаление дойде денят, в който се случи това, заради което синът ми отново трябва да се бори за живот…
На 9.08.2017 Боби влезе в семейната кола, за да послуша музика със своя приятелка. 15 минути след това реши да слезе, но крачетата му отказаха. Грабнахме го и отидохме в най-близката болница. Докато чакахме, Боби вече беше с ужасни болки в главата и краката. След преглед и отказ да го приемат, тръгнахме за друга болница. Боби вече не усещаше и ръцете си. Плачехме всички. Никой не знаеше какво става, състоянието ми се влушаваше за минути.

Целият се парализира!
Аз исках да се отвори дупка и да падна вътре, не пожелавам това, през което минахме дори на най-големия си враг. Приеха ни, но не можеха да определят състоянието му и не му дадоха нищо.Боби страда цяла нощ, вдигна 40° температура.

На сутринта след направени изследвания и пункция в гръбнака поставиха диагнозата синдром на Гилен-Баре.

Плачех, виках, молех се, не знаех какво следва. Боби вече от болка се предаде. Приеха ни в реанимация. Казаха ни, че очакват всеки момент да спре да диша. Пуснаха ни след 3 дни без надежди.

Преживявам всичко наново всеки път и ще се опитам да продължа по кратко. Дойдохме в Пловдив. След редица изследвания, стрес, ЯМР, ЕЕГ, ЕМГ, Боби започна да раздвижва малко ръцете си, но радостта ни беше кратка, защото му откриха малформация на малкия мозък Арнолд-Киари. Направихме 3 дневен курс с ударна доза кортикостероиди. Мисля че това го спаси.

ОСТАНАХА много въпроси, за чиито отговори стигнахме до Турция.
Пак наново всички болезнени изследвания. Но Боби е герой. Държеше се по-мъжки от мен. Последваха прегледи при д-р Мемет Озек, който ни каза: „Рехабилитация и вяра”. Там Боби се научи да лази. Там направихме 20 терапии през януари, но поради липса на средства повече не сме ходили.

Започнахме активна рехабилитация в България. НО тя е недостатъчно за неговото състояние.

Диагноза няма, дори някъде го нарекоха Синдрома на Божидар.
С помощта на протези, които купихме през март, Боби е на етап вървене в успоредка и придвижваме с проходилка. Преди не искаше, не можеше, но след като видя, че може да се подобри, малкото ми силно момче се амбицира.

Боби вярва, че ще стане силен във всичко. Има мечти и нужда от ВАС!
Моля ви за Шанс за Боби да сбъдне мечтите си да бъде нормално дете! В София постигнахме много и мечтаем за още успехи, но не можем да постигнем нищо без средства, които нямаме възможност да осигурим сами.

Предстои ни преглед през август в Турция при д-р Мемет Озек.

Смятаме че за 6 месеца ще се завърнем с резултати, а дай Боже, дори с чудо.
Благодаря ви Ангели на Боби за Шанса, който ще му дадем! ❤

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Можете да дарите пари на баковата сметка от картинката изпратена от майката, или в този сайт

натиснете -> САЙТ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА БОБИ

Ако желаете повече информация свържете се с майката на детето във фейсбук

Desislava Lyubenova

Facebook Comments
loading...

Вашият коментар