Бедността в България подхранва проституцията

“Няма да ви кажа на колко съм години”, казва през смях Щефани Клее, цитирана от Дойче Веле.

Всъщност тя е на 58 години и е основателка на Федералното сдружение за сексуални услуги.

Клее е гласът на сексуалните работнички и работници в Германия. “Политиката умишлено ни заобикаля по време на коронавируса. Никой не се интересува какво се случва с нас. А ние сме поне също толкова значими, колкото и фризьорите”, казва тя.

Висшият административен съд в Мюнстер отмени забраната за оказване на сексуалните услуги в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. И в повечето други провинции секс-работниците получиха право да се завърнат на работа. “Мнозина не знаеха дали ще оцелеят след карантината. Те нямаха спестявания и трябваше да взимат пари назаем”, разказва Клее. Особено сложно е положението на жените от Източна Европа. “Някои от тях дори са плащали данъци тук, но въпреки това не получават дори и социални помощи”.

Сексуалните услуги бяха под карантина

Сферата на сексуалните услуги бе една от най-губещите по време на пандемията. На 16 март всички провинции забраниха този вид услуги.

Публичните домове, частните клубове, сауните – всичко беше затворено. Много източноевропейки междувременно напуснаха най-големия бордей в Европа – “Паша” в Кьолн, който обяви несъстоятелност. Част от жените потеглиха обратно към родните си страни. Други останаха и предлагат секс-услуги онлайн, често пъти незаконно и без никакви осигуровки.

Преди 20 години Щефани Клее печели делото, което завежда, с цел да си извоюва право на заплата. По този начин тя проправя пътя и към легализирането на проституцията. „Проститутките сега са в състояние легално да изкарват своите пари”, казва Ане Росенбах от Социалната служба на католическите жени към “Каритас”.

Заради пандемията тази година тя съветва много повече проституиращи от предишни години – осигурява пакети с храна, помага в попълването на документи за обезщетение при безработица, утешава.

С гордост тя разказва за един успешен проект в Кьолн, където има обособено място на улицата, предназначено за сексуални услуги. Там има тоалетни, душове и автомати за храна. От 20 години проектът се подкрепя от всички партии в местното управление, социалните служби също оказват подкрепа.

Борба срещу бедността

“Забележителното е, че през всичките години почти никога не е имало случаи на насилие”. Има и организации, които предоставят информация за заболяванията, предавани по полов път, и помагат на онези, които искат да се откажат от проституцията”, разказва Росенбах. Проституиращите се отказват от секс-услугите, когато разполагат с друга перспектива.

През 2001 година германският Бундестаг прие Закона за проституцията. Неговата цел бе да подобри правния и социален статус на проституиращите.

Ане Росенбах знае кои са следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети: “Трябва да се води борба срещу бедността в България и Румъния, за да се пресуши проституцията”, казва тя.

Източник: https://www.dunavmost.com/