Лъжат ни поголовно – със сметки, през балкона, по интернет. Но не е защото сме прости, бедни и зависими сме*

Бедният човек най-лесно се мами. Той е готов да повярва, че арабска принцеса иска от него да я спаси с няколко долара, а в замяна тя ще му пристане и ще му прехвърли всичките си авоари. Бедният човек се притеснява, когато получи писмо, че ще отиде на частен съдебен изпълнител, ако не доплати сметката си за ток. Това би било пагубно за него, защото ще му запорират заплатата, ще му начислят лихви, ще го разнасят колегите му, ще му се кара жената. За това взима последните си пари и отива да оправи сметките. Без да знае, че превежда на измамници. Бедният човек се страхува, ако има непогасен дълг. Той затъва в нови само и само да оправи стария. Защото е честен. Бедният човек е склонен да бъде измамен. Не от друго, а от това, че в измамата се крие мъничката надежда, че той по някакъв начин ще е по-добре.

По 100 бедни хорица всеки ден стават още по-бедни заради надеждата, че нещо в живота им ще се промени. Дали с наследство от Дубай, дали просто ще има ток и погасен бърз кредит. Измамниците знаят това. И разчитат да обезкостят така или иначе вече оглозгания до кокал човечец, на чийто врат висят поне две деца, безработна жена, за която „за 500 лева на месец няма да се гърбя“, няколко бързи кредита, ипотека, възрастни родители, на които пенсията им не стига даже за лекарствата. Скелет, който се чуди дали му е по-изгодно да ходи на работа, или да разчита на социални помощи, живеещ в панелен блок и мечтаещ да смени дограмата си с „тази новата“. Нещастник, който гладува, за да може да прати децата си с по 2 лева на училище.

Зависим човек. Такъв, който е най-лесната плячка на всеки мошеник. А международните мошеници знаят, че тук масово сме такива и с един бърз превод на писмо получават превод на пари. Последните пари на изтормозения нещастник. А от полицията не разкриват кой знае колко. Предупреждават. Да сме се пазели. То скоро няма да остане и какво да пазим. Защото като платиш в един месец две сметки за ток и ти остава единствената възможност да го използваш, за да се новопредставиш. Не сме прости, бедни сме. Защото богатият човек пари не превежда, освен ако не получи в замяна нещо – я имот, я залог. Богатият премисля нещата, а не се втурва да внася пари. А и дори да ги има си мисли – „Абе, тоя ще чака“. Богатият човек не се самозадоволява с порно, а след това да носи 40 лева, за да не го арестуват. Той има любовница. Поне една. И добре пипната жена. Проста, но нагласена.

Богатият е трудно да бъде измамен. Той живее, за да мами. Поне разбирането за по-заможните е такова. А дори и да не мами, той е хитър. Знае как се изкарват парите и си ги пази, не ги раздава напред-назад. Докато бедният… той и последните си 2 лева ще даде, ако може да ги направи 5 или поне да не му вземат печката или телевизора. За това оправията не е да ловим мошениците, защото те са далече извън пределите на китната ни роднина. Трябва да забогатеем и понахитреем.

* Автор: Боян Димитров

Източник: monitor.bg