Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views :

    Българин “живо съкровище” пече най-чистият хляб на Планетата (+видео)

    /
    605 Views
    img

    Богдан Богданов пече с жива мая от изворна вода, без никакви подобрители и консерванти, и е признат от ЮНЕСКО

    ЛЮБОПИТНО ЗА ХЛЯБА

     

    Богдан Богданов бе обявен от ЮНЕСКО за “живо съкровище” след като разбраха, че пече най-чистият хляб на Планетата.

    Младия и амбициозен икономист от Стара Загора, напуснал професията си, за да се посвети на автентична древна рецепта в малка пекарна.

    Богданов разказва, че използва жива мая, която сам приготвя, с изворна вода, без никакви подобрители и консерванти.

    “Живото съкровище” Богдан разказва, че след като налее изворна вода в ръжено брашно, по този начин бактериите започват да се размножават чрез млечно кисела ферментация. След това маята трябва да стои на топло място, за да ферментира.

    Изпеченият хляб с такава мая може да стои цял месец, без да изсъхне и без да промени своя вкус. Затова в миналото нашите прабаби месели само веднъж седмично, и вкусът и състоянието на питките се запазвал цели 7 дена. Сега това се постига само с консерванти.

    Рецептата не е случайно нашенска и нова, така по този начин древните българи получавали своята мая за хляб.

    Богданов има още по-голяма амбиция от уникалните резултати с древната рецепта – иска да намери и стара пещ. Сега той пече в модерна фурна, която дневно произвежда само по 70 хляба с отлично качество, такова, каквото ние не познаваме.

    Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCО) откри и обяви за живо наследство младия предприемач, който с огромен ентусиазъм поддържа старите уникални български, та дори Световни традиции.
    ВИДЕО
    Богдан Богданов прави хляб по рецепта на предците ни

    ИСТОРИЯ НА ХЛЯБА 

    Потреблението и качеството на хляба спада след падането на Социализма.

    Потреблението и качеството на хляба спада след падането на Социализма.

    Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб – един от най-старите продукти в човешката история. Първите сведения са от късната епоха на Неолита. Първите хлебни изделия са най-вероятно под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едросмляно зърно и вода. Вероятно те са приличали на съвременните индиански царевични или индийската инджера.

    Съхраняването на брашна и жито в големи количества води до появата на стратегически зърнени резерви – житници. Една от теориите за създаване на първите урбанистични селища и градове е именно появата на житниците. Още преди 3000 години в древен Египет са създадени първите мелници и хляб се приготвял и в домовете. По-големи хлебопекарни имало само в двора на Фараона и в близост до пирамидите (за изхранване на работниците). В тях хлябът се правел само от роби, а бухналият хляб е открит именно от тях, след случайна спонтанна ферментация на тестото. Заквасването довежда до появата на различни видове теста и съответно на различни видове хлебни изделия. В Древна Гърция писателят Атеней описва различните видове хляб. Хлебопризводството става обществен занаят едва в разцвета на Римската империя, когато се появяват и първите обществени пекарни.

    В Средновековна Европа хлябът предимно е ръжен и става основна храна.

    Навсякъде по света се продава нарязан хляб

    Навсякъде по света се продава нарязан хляб

    Нарязаният хляб се появява през 1928 година, когато Ото Фредерик Роведер изработва машина, която не само реже хляба, но и веднага го опакова, за да не се разваля или изсъхва. Друга революционна придобивка е механизирането на ферментацията през 1961 г.

    В продължение на векове белият хляб се свързва предимно с богатата, привилегирована класа, докато черният хляб се свързва с бедните. През 20-ти век обаче са открити високите хранителни качества на черния (особенно на ръжения) хляб и той става предпочитан в много среди, защото е по-здравословен. Днес към хляба често се прибавят различни химически вещества – или за да се съкрати времето за ферментация, или за да се запази свежестта на хляба за по-дълго, за по-добра горна и долна кора, за подобряване формата му и много други.

    На фона на съвременния “химически” хляб българинът Богдан Богданов, по автентична древна рецепта, пече най-чистият хляб на Планетата.

    Хлябът представлява метафорично описание на потребностите на народа и постигане на благоденствие

    Хлябът представлява метафорично описание на потребностите на народа и постигане на благоденствие

    Думата хляб по всяка вероятност произлиза от праславянска дума *xlěbъ, заимствана от протогермански език *xlaiƀaz. Вероятно от тази дума произлизат и съвременните думи на всички славянски езици, както и производните в езиците на балтийските народи.

    В много култури хлябът представлява метафорично описание за потребностите на народа и постигането му на благоденствие.

    Най-популярната квота за хляба, като символ, е смесеният с власт римски политически израз “Хляб и Зрелища”, благодарение на прилагането му в действителност редица владетели са се задържали на върха.

    Посрещане с хляб и сол в духа на славянската традиция

    Посрещане с хляб и сол в духа на славянската традиция

    За българите и славянските култури най-популярен е изразът „Хляб и Сол“, и описва гостоприемството на населението, заложено в символизиране на чистотата на хляба и Християнското, най-вече Православното примирение за достатъчното малко за живот.

    Популярна е обаче, и като “Карам го на хляб и сол”.

    ПОПУЛЯРНИ КВОТИ ЗА ХЛЯБА

    • Черен хляб – символ на бедност и принизеност. Пример: „Омръзна ми да бъда черен хляб“ – Омръзна ми да съм беден (потиснат).
    • Хлябът като символ на получаване на прехрана от професия, работа, труд. Пример: „Изкарвам си хляба.“ – Работя, упражнявам някаква професия, трудя се.
    • Хлябът като синоним на потенциала. Пример: „Има много хляб в тази работа.“ – Тази работа е много благодатна.
    • Тесто – символ на потекло. Пример: „Искам да се оженя за жена от добро тесто.“ – Искам да се оженя за богата жена (жена от добро потекло).
    • Топъл пресен хляб – символ на атрактивност и желаност. Пример: „Продаваше се като топъл хляб“ – Продаваше се много добре.
    • Хлябът вървеше с пържоли, по-късно ... обратнот

      Хлябът вървеше с пържоли, по-късно … обратното

    • “Час по-скоро да приберем хляба на народа в АПК” – лозунг от Соц-България
    • “Всеки хлеб бомба, всяко кебапче – куршум в сражението срещу световния империализъм!” – надпис в
      в кебапчийница преди 1989 г.
    • Източник:bulgarica

    Leave a Comment

    This div height required for enabling the sticky sidebar