Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views : Ad Clicks :Ad Views :

    Българи в чужбина се обединяват под една кауза, да помогнат на Боби! СПОДЕЛЯЙТЕ

    /
    63 Views
    img



    Ако искате да направим нещо добро сега е момента. От всички нас зависи. Така, че който може да дари, ако няма възможнот да сподели!

    Ето какво писмо получихме от една разтревожена майка:

    “Моят син се роди в 8 месец, едва 2кг и 43см. Всички лекари казваха, че няма да оцелее, но малкият ни божи дар се пребори!

    Нарекоха го чудото!
    Тогава реших, че името Божидар най би му подхождало. Божият дар е длъжен да се справя с всички трудности и да защити името си.

    За съжаление дойде денят, в който се случи това, заради което синът ми отново трябва да се бори за живот…
    На 9.08.2017 Боби влезе в семейната кола, за да послуша музика със своя приятелка. 15 минути след това реши да слезе, но крачетата му отказаха. Грабнахме го и отидохме в най-близката болница. Докато чакахме, Боби вече беше с ужасни болки в главата и краката. След преглед и отказ да го приемат, тръгнахме за друга болница. Боби вече не усещаше и ръцете си. Плачехме всички. Никой не знаеше какво става, състоянието ми се влушаваше за минути.

    Целият се парализира!
    Аз исках да се отвори дупка и да падна вътре, не пожелавам това, през което минахме дори на най-големия си враг. Приеха ни, но не можеха да определят състоянието му и не му дадоха нищо.Боби страда цяла нощ, вдигна 40° температура.

    На сутринта след направени изследвания и пункция в гръбнака поставиха диагнозата синдром на Гилен-Баре.

    Плачех, виках, молех се, не знаех какво следва. Боби вече от болка се предаде. Приеха ни в реанимация. Казаха ни, че очакват всеки момент да спре да диша. Пуснаха ни след 3 дни без надежди.

    Преживявам всичко наново всеки път и ще се опитам да продължа по кратко. Дойдохме в Пловдив. След редица изследвания, стрес, ЯМР, ЕЕГ, ЕМГ, Боби започна да раздвижва малко ръцете си, но радостта ни беше кратка, защото му откриха малформация на малкия мозък Арнолд-Киари. Направихме 3 дневен курс с ударна доза кортикостероиди. Мисля че това го спаси.

    ОСТАНАХА много въпроси, за чиито отговори стигнахме до Турция.
    Пак наново всички болезнени изследвания. Но Боби е герой. Държеше се по-мъжки от мен. Последваха прегледи при д-р Мемет Озек, който ни каза: „Рехабилитация и вяра”. Там Боби се научи да лази. Там направихме 20 терапии през януари, но поради липса на средства повече не сме ходили.

    Започнахме активна рехабилитация в България. НО тя е недостатъчно за неговото състояние.

    Диагноза няма, дори някъде го нарекоха Синдрома на Божидар.
    С помощта на протези, които купихме през март, Боби е на етап вървене в успоредка и придвижваме с проходилка. Преди не искаше, не можеше, но след като видя, че може да се подобри, малкото ми силно момче се амбицира.

    Боби вярва, че ще стане силен във всичко. Има мечти и нужда от ВАС!
    Моля ви за Шанс за Боби да сбъдне мечтите си да бъде нормално дете! В София постигнахме много и мечтаем за още успехи, но не можем да постигнем нищо без средства, които нямаме възможност да осигурим сами.

    Предстои ни преглед през август в Турция при д-р Мемет Озек.

    Смятаме че за 6 месеца ще се завърнем с резултати, а дай Боже, дори с чудо.
    Благодаря ви Ангели на Боби за Шанса, който ще му дадем! ❤

    ———————————————————————————————————–

    Можете да дарите пари на баковата сметка от картинката изпратена от майката, или в този сайт

    натиснете -> САЙТ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА БОБИ

    Ако желаете повече информация свържете се с майката на детето във фейсбук

    Desislava Lyubenova

    Facebook Comments

    • Facebook
    • Twitter
    • Google+

    Leave a Comment

    This div height required for enabling the sticky sidebar
    shares