Живота ми в България след 98г. е една похабена младост

Похабена в мизерия и оцеляване до краен предел. От 10г. съм навън и се чувствам човек. Имам нормален и достоен живот. Обичам си родината, но повече обичам децата си. Всеки сам си решава за себе си къде му е добре и на никой не налагам, нито критикувам къде живее и защо. Аз съм вече на 50г. и нямам време. Живота е прекалено кратък за да си го причинявам. Дори котките като родят търсят по-добро място за котенцата си. На гроба ми няма да пише тя беше голям патриот и остана да търпи и да се бори. На гроба ми най-вероятно ще пише – тя беше добра майка, която постъпи правилно.