Похабена в мизерия и оцеляване до краен предел. От 10г. съм навън и се чувствам човек. Имам нормален и достоен живот. Обичам си родината, но повече обичам децата си. Всеки сам си решава за себе си къде му е добре и на никой не налагам, нито критикувам къде живее и защо. Аз съм вече на 50г. … Продължете с четенето на Живота ми в България след 98г. е една похабена младост